В продължение на много години отглеждането на скариди е една от основните индустрии на селскостопанската икономика на Виетнам и основен двигател на износа на морски дарове в страната. Като трети-най-голям износител на скариди в света, индустрията за отглеждане на скариди във Виетнам е постигнала бърз растеж в продължение на десетилетия благодарение на уникалните крайбрежни географски условия на делтата на Меконг, подходящия тропически климат и широкомащабните-операции за отглеждане на скариди.

Според данни от Виетнамската асоциация на износителите и производителите на морски дарове (VASEP), износът на скариди от Виетнам достигна 4,65 милиарда щатски долара през 2025 г., годишно{2}}на-годишно увеличение от близо 20%, което представлява приблизително 41% от общия износ на морски дарове в страната. Това пряко подкрепя половината от рибарската икономика на страната и поддържа поминъка и продоволствената сигурност на над 17 милиона души в крайбрежните региони като делтата на Меконг. Въпреки това, със засилването на глобалното изменение на климата, тази земя, някога смятана за „рай за отглеждане на скариди“, е изправена пред безпрецедентни предизвикателства-индустриалните рискове напълно надхвърлиха ограниченията на сезонните цикли, превръщайки се в структурни рискове, проникващи в цялата верига на доставки. Предишните природни предимства постепенно се подкопават от непрекъснато нестабилната климатична среда.

Като типични пойкилотермични ракообразни, скаридите са изключително чувствителни към фините промени в околната среда. Дори незначителни колебания в температурата, солеността, рН и нивата на разтворен кислород могат пряко да повлияят на техния растеж, размножаване и дори оцеляване. През последните няколко десетилетия параметрите на околната среда в основните райони за отглеждане на скариди във Виетнам, като делтата на Меконг и провинция Ка Мау, последователно следват сравнително предсказуем сезонен цикъл: обилните валежи по време на дъждовния сезон водят до по-ниска соленост и стабилни нива на pH; докато намалените валежи през сухия сезон причиняват бавно повишаване на солеността, като температурите на водата се поддържат в рамките на оптималния диапазон на растеж от 28-30 градуса. Възползвайки се от този предсказуем природен ритъм, фермерите за скариди, разчитайки на поколения натрупан опит и фиксиран сезонен календар за отглеждане, могат ефективно да управляват производствени процеси като зарибяване, хранене и смяна на водата, поддържайки стабилни операции за отглеждане на скариди.

Това дълго{0}}естествено правило обаче сега е напълно нарушено от изменението на климата и стабилността на средата за отглеждане на скариди вече не е устойчива. Сред най-преките заплахи е засиленото засоляване. В делтата на Меконг, поради покачване на морското равнище, слягане на земята, причинено от прекомерно извличане на подпочвени води, и продължителни периоди на засушаване, засоляването не само е настъпило 1-2 месеца по-рано в сравнение с предходните години, но продължителността му също се е удължила от 3-4 месеца до над 6 месеца, като някои райони дори изпитват целогодишно засоляване. По-важното е, че солеността вече не се колебае бавно, а по-скоро претърпява драматични колебания за кратък период, понякога с дневни разлики в солеността над 5‰. Този внезапен екологичен шок директно води до реакции на стрес при скаридите, намален имунитет и дори мащабна смъртност.

Честата поява на екстремни метеорологични явления допълнително изостри нестабилността на околната среда. Постоянните горещи вълни през лятото карат температурите на водата в езерото често да надвишават критичния праг от 33 градуса, понякога достигайки над 35 градуса, което далеч надхвърля подходящия диапазон за растеж на скариди. Междувременно необичайно високите температури през зимата нарушават цикъла на латентност на скаридите, което води до нарушени модели на растеж и понижено качество. В същото време извънсезонните валежи се превърнаха в норма-валежите, които обикновено са концентрирани през дъждовния сезон, често внезапно изригват по време на сухия сезон. Краткотрайните-проливни дъждове причиняват рязко покачване на нивата на водата в езерото, а рН и алкалността драстично варират в рамките на часове, нарушавайки киселинно-баланса на водата. В крайбрежните аквакултурни райони, като например провинция Ка Мау, тези извънсезонни валежи също пренасят големи количества сухоземни замърсители в езерата, като допълнително влошават водната среда.

Истинската криза не е аномалия на един екологичен показател, а цялостният дисбаланс на цялата екосистема на езерото. В миналото производителите на скариди можеха да поддържат реда на отглеждане чрез коригиране на един единствен индикатор; сега обаче насложените необичайни колебания в показатели като температура, соленост, рН и разтворен кислород са довели до пълен дисбаланс на водораслите и микробните общности в езерата. Полезните бактерии са намалели, вредните микроорганизми са се размножили и способността на водата за самопречистване драстично е намаляла. Когато основната стабилност на средата за отглеждане е разрушена, всеки модел на производство, основан на предположението, че „скаридите са относително стабилна култура“ става изключително крехък. Дори леко колебание в околната среда може да предизвика верижна реакция, водеща до провал на земеделието.

Поглеждайки назад към развитието на индустрията за отглеждане на скариди във Виетнам, най-големият риск, пред който е била изправена в миналото, винаги са били инфекциозни заболявания-синдром на бялото петно, вибриоза и други инфекциозни заболявания, които многократно причиняват широко{1}}смъртни случаи на скариди и опустошителни загуби за фермерите за скариди. Поради това индустрията отдавна дава приоритет на контрола на болестите, като постепенно намалява рисковете от болести чрез подобрени земеделски техники и употребата на лекарства. Със задълбочаването на изменението на климата обаче рисковата структура на индустрията за отглеждане на скариди се промени фундаментално. В допълнение към традиционните рискове от заболяване, растящите оперативни разходи и колебанията в екосистемите се превърнаха в две нови тежести за стопаните и бизнеса на скариди. Освен това, намаленото прикриване и повишеният кумулативен характер на тези рискове засилиха натиска за оцеляване върху цялата индустрия до безпрецедентна степен.